• Отпада забраната за движение на живи свине и месо в 39 индустриални ферми и 66 кланици в страната

    До момента 39 индустриални ферми и 66 кланици са освободени за движение на живи свине и месо. Във всички обекти е извършен официален контрол и надзор , доказващ отсъствие на вируса на Африканска чума по свинете (АЧС).  Заради влошената епизоотична обстановка бе забранено движението на свине от и към животновъдни обекти и кланици в цялата страна.    От общо от 65 свинекомплекса в България, заболяването бе регистрирано в 10 от тях и за това те не подлежат на контрол. 39 от обектите вече са освободени, а под възбрана остават още 16 , като за същите предстоят да излязат взетите проби за наличие на вируса и предстои освобождаването им. При фермите тип „А“ са освободени 8 обекта от общо 176, като 4 не подлежат на контрол поради заразяване. Останалите 164 ферми също ще бъдат освободени за движение при доказване на отсъствие на вируса. Обектите, от които е разрешено да се извършва движение, са изпратили проби за изследване в Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), за да докажат отсъствието на вируса на АЧС на тяхна територия и в превозните им средства.   За период от 10 дни бе възстановена дейността на всички 66 кланици в страната, които изършват клане на свине. За тях бяха предоставени лабораторни анализи за ефективно извършена дезинфекция, както на помещенията, така и на транспортните средства за живи свине. Те бяха проверени с цел да се удостовери изпълнени ли са изискванията по отношение на  допълнителните мерки за дезинфекция. В Националния регистър на БАБХ има регистрирани 76 кланици за свине, от които 10 или са с временно преустановена дейност, или към момента не проявяват интерес за клане на свине.     Припомняме, че вземането на проби се извършва под контрола на официални ветеринарни лекари, които остават на територията на свинефермите и кланиците за проследяване на спазването на мерките за биосигурност. Изпращането на пробите се извършва от бизнес операторите, а резултатът излиза в рамките на три дни. При отрицателен резултат за АЧС, движението от фермата се освобождава до 24 часа. Изследването е за сметка на БАБХ, собствениците на фермите не заплащат такси.


  • БАБХ задържа и не допусна внос на пипер и нар с пестициди от Турция

      От началото на годината Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) задържа 27  118 кг пипер и нар с пестициди, внос от Турция.  При извършване на официален контрол на Граничните контролни пунктове са иззети 13 618 кг пипер и 13 500 кг нар с турски произход поради наднормено съдържание на остатъчни вещества от пестициди. То е установено след лабораторен анализ.   За несъответстващите пратки са предприети действия съгласно законодателството. Иззетите количества пипер са унищожени, а нарът е върнат обратно в страната на произход. За откритите несъответствия са подадени нотификации съгласно  законодателството.


  • БАБХ установи три пратки с птиче месо от Полша за България, замърсено със салмонела

    Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) установи три пратки с птиче месо от Полша за България, замърсено със салмонела. Цялото количество е 37 150 кг. охладено цяло пиле и 12 900 кг. охладено пилешко бутче. Месото е поставено под забрана и не е допуснато търгуването му на българския пазар. Резултатите от пробите  са получени на 20.01.2020 г. То е проверено във връзка със засиления контрол на Агенцията върху пратките с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България. Установената салмонела е от щам, който не е патогенен за човешкия организъм. Изготвена е нотификация по системата за бързо съобщаване на храни и фуражи (RASFF) за уведомяване на полските компетентни власти за откритото замърсяване.  


  • Инж. Николай Роснев: Повишаване на осведомеността сред населението за здравето на растенията е основната ни задача в Годината на растителното здраве 2020

      „Повишаване на осведомеността сред населението за значението на растенията и тяхното здраве, с цел опазване на околната среда, е основната ни задача в Годината на растителното здраве 2020“. Това заяви заместник изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) инж. Николай Роснев по време на официалното откриване на Националната конференция „Растителното здраве – нови заплахи и превенция“ в Пловдив. С нея се поставя началото на Международната година на растителното здраве 2020 под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите. По думите му, здравето на растенията е ключов фактор за здрави гори, устойчиво селско стопанство и запазване на биологично разнообразие в световен мащаб. Опасността от въвеждане в Европа и в часност на територията на Република България, на вредители и болести по растенията, е потенциална заплаха за сериозни икономически щети. Това ще доведе и до ограничение развитието на селското стопанство“, каза инж. Роснев. Той допълни, че предстои през тази година да влезе в сила ново фитосанитарно законодателство. „Специално внимание в Годината на растителното здраве ще обърнем и на пчелите“, допълни инж. Роснев.   „Растителната защита в България е с много стари традиции и е един от най-важните и отговорни сектори в земеделието“, заяви зам.-директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Илиян Костов. „Предотвратяването на разпространението на вредители и болести по растенията е от огромно значение за намаляването на икономическите загуби и повишаването на добивите“, коментира той. 


  • БАБХ не допусна внос на 1 931 т и 326 кг неотговарящи на законодателството храни от трети страни през 2019 година

      Инспектори на дирекция „Граничен контрол“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са открили и не са допуснали внос в България на 1 931 тона 326,08 кг неотговарящи на законодателството храни с произход от трети страни през изминалата 2019 година. Те са били разпределени в общо 265 пратки. При контрола, извършен върху вноса на храни от неживотински произход, най-много – 642 тона и 506 кг (102 пратки) е възбраненият пипер, заради съдържание на остатъчни вещества от пестициди. На второ място по задържани количества се нарежда нарът. През миналата година са възбранени 37 пратки с общо тегло 335 т и 915 кг. Лимоните със съдържание на остатъчни вещества от пестициди, задържани при граничен контрол са 120 т и 915 кг. Произходът им е бил Турция. Със съдържание на микотоксини са били 235 т и 340 кг лешници. Съдържанието на замърсяване в храните се установява при лабораторен контрол. При ветеринарен контрол на границите на България са възбранени 76 пратки с общо тегло 460 тона и 776 кг, 08 гр. Най-много са недопуснатите пратки на охладена или замразена риба желатин за човешка консумация, пчелен мед и т.нар. „съставни продукти“ (храни, предназначени за консумация от човека, които съдържат продукти от животински и продукти от растителен произход, като преработката на първичния продукт е неразделна част от производството на крайния продукт; напр. инстантни супи). Поради несъответствия при фитосанитарен контрол недопуснати в страната са 11 т и 941 кг домати, 2 т и 422 кг мандарини и 1 тон и 296 кг лимони. Всички храни и продукти, при които са установени несъответствия от инспекторите на дирекция „Граничен контрол“, не са допуснати на територията на страната и ЕС. Спазени са Регламентите на ЕС и законодателството на Република България, продукцията е била насочена за унищожаване или е била върната в страната на произход. Заловените продукти, които подлежат на нотифициране по Системата за бързо оповестяване на храни и фуражи /RASFF/ са били сигнализирани незабавно.