Начало Пресцентър Интервюта 14.04.2016 г., fermer.bg - Заразен нодуларен дерматит по говедата - какво трябва да знаят фермерите? (ИНТЕРВЮ)

14.04.2016 г., fermer.bg - Заразен нодуларен дерматит по говедата - какво трябва да знаят фермерите? (ИНТЕРВЮ)

14.04.2016



Фермер.БГ разговаря с д-р Георги Чобанов и д-р Цвятко Александров, от дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните в БАБХ относно мерките и реалните рискове за фермерите в следствие на Заразен нодуларен дерматит по говедата

 

Сериозни икономически загуби за стопаните ще последват при поголовно разпространение на заболяването Заразен нодуларен дерматит по говедата, огнища на което вече са констатирани и в България. Каква е актуалната картина, какви мерки взема БАБХ, как фермерите могат да разпознаят първите симптоми на болестта и какво трябва да предприемат, Фермер.БГ разговаря с д-р Георги Чобанов, директор на дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите към ЦУ на Българската агенция по безопасност на храните и д-р Цвятко Александров, началник отдел Здравеопазване на животните:

 

Д-р Чобанов, към момента каква е актуалната картина с огнищата на заразен нодуларен дерматит?

Д-р Георги Чобанов: Две са доказаните огнища на заболяването към момента - край Димитровградските села Воден и Черногорово, като съмнението за болестта е установено по време на постоянните клинични прегледи, които се извършват в пограничните райони от юни 2015 година заради констатирани огнища на болестта в Гърция и Турция.

 

До нас достигна информация за съмнения за болни животни и в хасковското село Радиево. Можете ли да потвърдите тази информация?

Д-р Цвятко Александров: Точно така, имаме съмнение и в село Радиево. От там са взети проби на база на животни, които наподобяват клинични признаци. Но това категорично не означава, че заболяването ще бъде потвърдено. Имахме доста съмнения в рамките на надзора дори от миналата година с признаци, но до сега беше друго заболяване - херпес вирус, който има подобни клинчни признаци, така че това категорично не означава, че ще има заболяване. Все пак са взети проби и ако бъде потвърдени, вече предприемаме мерки за по-нататък.

 

Как протича самото заболяване и по какви признаци фермерите могат да разпознаят болното животно, има ли въобще такива видими признаци?

Д-р Цвятко Александров: Типични признаци за заразния нодуларен дерматит първоначално започва с леки възловидни образования по кожата, по кожната тъкан в различни размери – от грахово зърно до размер на орех, като в последствие се разпространяват по цялото тяло. Когато тръгнат по цялото тяло, съмнението е много сериозно. Обхващат областта на врата, по главата, периниалната област, вимето, по краката – една генерализирана инфекция. В началото на тези изменения се наблюдава треска, повишаване на температурата. В тези случаи, които наблюдавахме до сега - имаше 40,5 градуса температура и може да се видят и изтечения от очите при някой животни, но това не е винаги. Основните признаци са повишената температура и тези възловидни изменения. Колкото по-рано се хванат тези изменения - толкова по-добре, защото по-бързо могат да се предприемат мерки, за да се спре разпространението на вируса по-нататък.

 

Какво трябва да предприемат животновъдите, в случай, че забележат тези признаци?

Д-р Цвятко Александров: Незабавно да се свържат с ветеринарен лекар и най-добре е с официален ветеринарен лекар, за да може нашите специалисти на място да го потвърдят или отхвърлят съответно – да се вземат проби, да се вземат се наложат мерките - оставяне на животните в обектите и недопускане на контакт с други животни, за да няма евентуално разпространение в други стада.

 

До колкото разбирам по много лесен начин се разпространява заболяването, можете ли да ни кажете как точно може да се зарази едно животно от друго?

Д-р Цвятко Александров: При това заболяване разпространението е по всички възможни начини за съжаление. Директен контакт, индиректен контакт с всякакви стечения от самите животни и за съжаление и с вектори. Векторите могат да бъдат механични преносители - всевъзможни мухи, комари, всякакъв вид насекоми, кърлежи, дори едни птици които кацнат на болно животно и минат в другия отбор също могат да пренасят вирус.

 

Звучи притеснително...

Д-р Цвятко Александров: Изключително притеснително е и за това животновъдите трябва да са наясно, че колко по-бързо забележат някакви изменения и съмнения, най-ранното откриване е основният момент за спиране на разпространение по-нататък в други стада други села и т.н.

 

Заразените животни се умъртвяват, нали така?

Д-р Цвятко Александров: Това е съгласно законодателството на ЕС, това са мерките, които трябва да бъдат наложени да се изчисти всяко животно, което може да бъде източник и резервоар на инфекцията...

 

Има практика доказаха го и други заболявания, сещам се за пример с Бруцелозата при които като видят болно животно фермерите го колят за лична консумация, има ли опасност при такива действия от страна на фермерите за тяхното здраве?

Д-р Цвятко Александров: Заразният нодуларен дерматит не е зооноза – тоест хората не боледуват от него. Но кожата, всичките продукти от клането са източник на вируса те ще останат някъде там, дори вирусът остава в кръвта, която изтича остава там в рамките на много дълъг период и съответно може да заразява с месеци дори година при подходящи условия. Това е вирус, подобен на шарковия вирус при овцете, които са най-устойчивите вируси за съжаление и друго животно може да се зарази ако попадне на него след месеци дори.

 

Какви мерки превантивно могат да предприемат фермерите, защото много хора вече започнаха да се питат: сега да пръскаме ли, с какви препарати да пръскаме, какво да правим?

Д-р Цвятко Александров: Ако помните миналата година есента започнахме една кампания съвместно с МЗХ в цяла България на всички региони организирахме срещи с фермери и животновъди, имаше снимките всичко това, което сме видели в Турция, опита на Гърците, опита на Израел с това нещо, бяха запознати, направихме листовки, които също са разпространени в цяла България сега ще принтираме и ще разпространим с снимки, снимкови материали и организирахме и ще организираме съответно още срещи с кметове по населени места, животновъди за да ги запознаем с това нещо.

Какво могат да правят те? В никакъв случай да не допускат техните стада да бъдат в контакт с други стада. Колкото може да бъдат по изолирани и съответно дезинсекция, опръскване на животните с препарати колко може по-редовно. Търговията с животни трябва да става с наше знание. Дали сме инструкции с препаратите, които могат да се намерят.

 

Вие сте дали инструкции, но все пак, къде могат да ги намерят фермерите?

Д-р Цвятко Александров: Има ги качени на интернет страницата на Агенцията.

 

Предвид бързите темпове, с които болестта се разпространи в Турция и Гърция, има ли опасност да се разпространи и в други региони на страната и да доведе до стопански загуби подобно на болестта Син език през 2014 г.?

Д-р Цвятко Александров: Опасност има и цяла България вчера е вдигната в епизоотична готовност. Сезирани са всички региони в страната. Очаквахме го заболяването, имахме миналата седмица огнище в Гърция което беше на 5-6 километра от Кулата и очаквахме от там като най-голям риск да проникне. Тепърва ще бъдат провеждани епизоотични комисии в цялата страна.

 

Очаквате ли да се стигне до сериозни стопански загуби за земеделските производители подобни на тези от 2014 г. от болестта Син език?

Д-р Цвятко Александров: Да се надяваме, че не. Не очакваме болестта да се разпространи както Синия език, но загуби ще има.

 

Защо не беше предприето ваксиниране на животните, предвид реалната опасност от разпространение на болестта от Гърция още през миналата година?

Д-р Георги Чобанов: Няма практика животните да се ваксинират предварително, там където няма констатирано огнище. По тази логика трябва да се ваксинира целият Европейски съюз, а всяко едно ваксиниране е равнозначно на налична инфекция...?

 

Какво имате предвид?

Д-р Георги Чобанов: Ако бяхме ваксинирали, щяхме да имаме забрана за търговия по същия начин, както в случай на констатирано огнище на болестта. Това са законовите обстановки на ЕС. От друга страна, има само трима производители на ваксини срещу болестта в света и количествата са крайно недостатъчни за ваксиниране. И дори гърците, на които приоритетно се доставяше ваксина със съдействието на Европейския съюз, също нямат достатъчно ваксина за покриването на огнищата си и на зоната около тях.

 

А на този етап – при констатирани огнища в страната – съществува ли вариантът за ваксинация?

Д-р Георги Чобанов: Има го като вариант. В случай, че унищожаването на тези огнища, остане в тези мащаби, няма да се стигне до ваксинация. Ако разпространението на огнищата обаче продължи, обсъждаме варианта и се подготвяме за възможността за ваксинация. Тя не е изключена, просто на този етап проследяваме каква е ситуацията. Категорично, по отношение на разпространение на заболяването – това е движението на животните. Това заболяване се разпространява с муху, куликуиди и др. вектори, но най-сериозният вектор, чрез който се пренася заразата, е при движение на животни. Когато животните са инспектирани от нашите колеги и се придвижват медицинско свидетелство и са опръскани с инсектицид, тогава това движение може да се приеме като слаборисково. Но всички нелегални придвижвания, замени на животни в нощните часове и т.н., са съществена предпоставка за заразяване...

 

Очакват се загуби за фермерите. Те ще получат ли обезщетение за тях?

Д-р Цвятко Александров: Загуби ще има. Фермерите ще бъдат обезщетени за тези загуби. Ще бъдат обезщетени за всяко едно животно, заразено от болестта, на пазарна цена. Индиректните загуби ще са големи за търговията и за държавата.

 

В какъв смисъл загубите ще са големи за търговията?

Д-р Цвятко Александров: В смисъл, че няма да може да се търгува с животни от заразените региони. Съгласно законодателната ни система, а и с решение от Брюксел дори, ще бъде наложена една зона, респективно, където животни няма да могат да излизат.

 

В рамките на какъв период от време се налага тази забрана?

Д-р Цвятко Александров: Докато не бъде доказано, че няма риск. Няма как да прогнозираме точен период и няма как да ви кажа колко дълго би продължило. В момента, в който докажем свобода от болестта и че няма риск за вируса да е останал в тази територия, в този момент, се вдигат тези мерките. Разбира се това отново ще стане след решение в Брюксел и съгласувано с всички държави членки. Знаете Гърция, миналата година, почти цялата страна бе такава рестриктивна зона.

 

Забраната освен за търговията с месо, отнася ли се и за млякото?

Д-р Цвятко Александров: Млякото също ще има контрол. Не може да спрем млякото от всички животни. В регионите ще си го събират, но всичко ще е под контрол. Ще се следи къде минава колата, която минава да събира млякото през фермите, начина на обработка и т.н. Но това отново ще са допълнителни мерки, които ще се уточнят. Млякото, при всички положения, доколкото е възможно, ще бъде оползотворено.

 

Интервю на София БЕЛЧЕВА