Начало Пресцентър БАБХ в медиите Дипломатите открехват врати, а добрият бизнес знае как да се възползва от пазарните ниши

Дипломатите открехват врати, а добрият бизнес знае как да се възползва от пазарните ниши

19.03.2018



 

Българското председателство на Съвета на ЕС е лайтмотивът, който звучи в страната от близо година насам. Подготовката беше дълга, работата на експертите – натоварена, дискусиите – разгорещени, а политическите нападки – нажежени до червено... Пъстри делници, в които дано емоциите пак не са взели връх над практичното мислене...

За читателите на сп. „Храната на ХХ век“ е важно да се откроят реалните хоризонти, които председателството очертава за българската хранителна промишленост и българското земеделие. За да поговорим за практичните ползи за бранша, за защитените български позиции, за отворените възможности пред бизнеса, за принадената стойност, която ще получи индустрията, потърсихме изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев.

- Д-р Илиев, през пролетта ще участвате в изнесено заседание на главните ветеринарни служители, както и в среща на Работната група на ръководителите на фитосанитарни служби. Какви тези смятате да защитите на тях?

- В дневния ред на срещите на шефовете на ветеринарните служби от ЕС България като председател ще изпълнява ролята само на медиатор. Като председател на тези заседания аз нямам право да взимам позиция по разискваните въпроси, а само да направлявам дискусията и да обобщавам казаното. В тази връзка моята роля ще бъде изключително сложна и деликатна, защото ако има някаква полемика, би трябвало да изляза с определено заключение и то не трябва да противоречи на казаното в рамките на цялостната дискусия, нито пък да придавам нюанс извън тези дебати.

Дневният ред на всяко заседание ще се определя около 15 дни преди началото му, затова е невъзможно предварително да се знаят темите. Това ще се обсъжда с Европейската комисия и със секретариата.

Мога да кажа само как ще протече заседанието, което се проведе от 24 до 27 април включително. Първия ден ще се проведе конференцията за хуманното отношение към животните. От втория ден започват дебатите по дневния ред на заседанието с шефовете на ветеринарните служби. Третият ден е посветен на тяхното запознанство с България и последния ден отново ще се продължи със заседанието.

- През тези 6 месеца предстоят тежки дебати в областта на общата селскостопанска политика. Може ли да се спрете на приоритетните теми, които ще съпътстват тези дискусии?

- Министърът на земеделието Румен Порожанов представи приоритетите в областта на земеделието, затова няма да ги повтарям. Колкото до областта на храните и здравеопазването на животните, един от най-добре подбраните приоритети според мен е този с регионализацията на заболяванията и трансграничното предаване на опасните болести по животните, най-вече чрез дивите животни. Това е важен за икономиките на държавите-членки въпрос, по който тепърва ще се разисква.

Последното предложение по темата е изключително важно и е свързано с принципа на сегашната регионализация - с наличието на 3-километровата и 10-километрова зона на разпространение на болестите. Понеже при появата на африканската чума по дивите прасета в 10-километровата зона съществуват норми за биосигурност, предложението е в тази зона да не се въвежда ограничение за търговия с питомни прасета, за да не се блокира дейността на свиневъдните индустриални ферми. Това ще бъде предложено на заседанието на Асамблеята на OEI през май тази година в София.

Проблемът е фундаментален, защото на този етап ние нямаме общоевропейски критерии за биосигурност. Всичките критерии за биосигурност са национални и аз като директор на БАБХ, за да разреша вноса на свинско месо или живи прасета от заразен регион в Полша например, по сегашното законодателство не мога да приложа европейска норма за биосигурност, защото такава не съществува. И никой шеф на ветеринарна служба не може да се довери, че в 10-километровата зона е постигната необходимата биосигурност, така че да бъде разрешен вносът на месо от съответния регион?

В момента липсва подобно законодателство. Ако има документ, който би уеднаквил тези стандарти, това би трябвало да е една обща европейска рамка, по която тепърва ние предлагаме да се работи. И това ще бъде бавен и труден процес.

- Може ли да дадете подробности по дискусиите, свързани с хуманното отношение при транспорта на животните, каквито ще се разискват в София?

- Този проблем е свързан основно с транспортирането на животни от Централна и Западна Европа за Турция. Практиката показва, че масово се нарушават правилата за движение, за максималния брой превозвани животни, за почивки и разтоварване, контрол на температурата в камионите, спазване на изискванията за водопой и т.н. Това води до непрекъснати конфликти на тема в какъв вид пристигат животните в Турция.

Вината най-често е при фирмите, които организират транспорта от точката на тръгване на животните до крайната спирка. Често те товарят с около 10 животни повече, отколкото е указано в документите, което е извън всякакви стандарти за хуманно отношение. Пътуването става опасно, особено при високи температури през лятото. Тези камиони са с поилки и затова при дълго транспортиране достъпът до водопой се затруднява. Досега този проблем се приписваше основно на България, защото тя е крайната точка на преминаване на транспорта от ЕС в Турция, а не би трябвало, защото ние сме само транзитна държава.

Нашите ветеринари контролират товарите, които трябва да влязат в Турция от Европа, но не можем да отговаряме за това, че животните не са поени добре от първата точка, ако тя е примерно Испания или Полша, или друга държава. Тези животни се транспортират и следят по европейската система Трейси и всеки момент трябва да се знае къде е спирано за почивка, къде е минал маршрутът – все неща, които обикновено се нарушават от шофьорите и така се стига до проблеми. Има случаи, при които турците връщат обратно цели ТИР-е с животни, когато товарът е в окаяно състояние. Но пък в тези случаи проблемът е за България, защото по европейското законодателство от Турция не можем да допуснем нито един ТИР с животни, защото вносът на живи животни от южната ни съседка в ЕС е забранен. И във всички тези случаи ние би трябвало да евтаназираме животните на границата, с което нещата допълнително се усложняват.

- Ако трябва да обобщим, какво ще следва от преговорите по хуманното отношение при транспорта?

- Конференцията за хуманното отношение при транспорта на животни, която ще се проведе през април в София, има за цел да изчисти въпросите за това кой, къде и защо не спазва правилата за хуманните изисквания по време на транспорт. Задълженията по спазване на тези инструкции са икономически, защото целият контрол е свързан с такси и плащания, така че бизнесът трябва да бъде подкрепен и да няма спънки в дейността си.

Нашата конференция е подкрепена от всички европейски държави, защото бизнесът е подложен на непрекъснати атаки от неправителствени организации, според които липсата на добри условия при транспортирането на животните противоречи на хуманното отношение към тях. Има и такива организации, които твърдят, че превозването на живите животни трябва да се преустанови и да се извършва само транспорт на месо. Това не може да стане, защото турците внасят малки животни – примерно, когато са на 1,25 килограма с цел да ги доотглеждат в условия, типични за техните вътрешни правила и това е бизнес, върху който ти не можеш насилствено да упражняваш искания и да го забраняваш.

- По отношение на двойния стандарт при храните какви са плановете по време на Българското председателство?

- В края на януари започваме нов цикъл от изследвания на храни, като вече сме определили около 40 продукта, които ще бъдат купени по едно и също време в Австрия, Германия, Италия, Чехия и София. Това ще се синхронизира по телефон и Вайбър, така че храните да бъдат купени едновременно от българските търговски представители в съответните държави. Експертите ще разполагат не само с името, но и със снимка на продукта, за да избегнем разминавания. Освен съдържанието ще се сверяват и цените. В добра комуникация сме с Министерството на икономиката, с което планираме да изземем продуктите в периода до 9-10 февруари. Самият анализ ще бъде готов между 20 дни и месец след взимането на пробите.

В края на март се организира форум в защита на потребителите под патронажа на Министерството на икономиката и се надявам резултатите да станат дотогава.

- По време на председателството европейските гости неминуемо ще се докоснат до много уникални български храни. Още първия ден чухме ласкавата оценка на г-н Юнкер за родната ни луканка и шопска салата, но дали това мащабно събитие ще отвори за българските производители вратите към нови пазари?

- Да, дипломатите може да открехнат вратата с подобни изявления, но останалото си е работа на бизнеса. Само по пътя на взаимната търговия родните фирми могат да търсят пазарни ниши и това е въпрос на маркетинг и преговори. Аз мисля, че добрият бизнес знае как да работи в това отношение и сам да се оправя.

Г-н Илиев, от края на януари въведохте електронна регистрация на лабораторните изследвания на млякото. Какво постигате с нея?

По този начин ние дигитализирахме контрола върху качеството на млякото, което обещахме на Европейската комисия още преди 2 години. Тогава на една одитна мисия в България европейските контролни органи отказаха да дават дерогация на страната по отношение на качеството на млякото. Докладът отиваше в посока страната ни да бъде затворена за продажба на сурово мляко не само в ЕС, но и вътре в пределите на България. Санкцията означаваше всичкото мляко, което се произвежда у нас, да отива само за сирене, зреещо 60 дни.

Тогава въведохме екшън план, който да гарантира, че повече няма да допуснем измами при проверките на суровината. Дигитализацията на пробите означава, че млякото ще се изследва чрез самоконотрола, който упражняват фермерите, и от ветеринарния официален контрол. Нашият лекар влиза във фермата с един таблет с Джи пи ес координати за време, мястото и чек лист за вземаните проби. Самите проби се взимат в специални шишета с баркод, които отиват в една от трите сертифицирани лаборатории. Там всяка проба се разчита чрез специален четец на баркода и така резултатите от изследванията се вкарват напълно електронно.

По този начин ние искаме да докажем, че официалният контрол в България не може да се манипулира.

В продължение на една година ние проверихме и всички стопанства в България, като системата даваше възможност на тези ферми, които не отговаряха на изискванията, да изправят проблемите си и да влязат в норми. Миналата година определихме фермите с отговарящо и неотговарящо мляко. Първо проверихме тези с над 50 животни, после тези от 9 до 50 и накрая най-малките. Вече имаме ясна представа какво е състоянието на качеството на млякото. От 21 януари въвеждаме контрола с вписване на лабораторните анализи. Обучихме пробовземачите, които ще правят същото, което правят и официалните лекари, но там ги облекчихме значително. Те могат да използват приложение към мобилни телефони, така че да не ползват таблети. Самоконтролът, който ще извършват фермерите, ще става от тези оторизирани пробовземачи. Изследваме пет показатели на млякото, не само общ брой клетки и микроорганизми, но и точка на замръзване и др., така че да гарантираме, че данните няма никаква манипулация на млякото.

- Кога Европейската комисия ще мине на проверка, за да установи доколко сме се справили с екшън плана?

Одитната мисия от Европейската комисия е насрочена за септември 2018 година, което означава, че дотогава ние трябва да сме усъвършенствали изпълнението и всяко предадено от фермите мляко да минава през това дигитално отчитане. Само така ние ще изчистим имиджа на България и ще се присъединим към държавите, които спазват европейските изисквания и извършват реален контрол върху качеството на суровината. Защото в последната мисия заключението беше, че в България се допуска измама по отношение на качеството на кравето мляко.

Лично аз ще се опитам да дигитализираме и други елементи от контрола, който БАБХ прилага по веригата от фермата до обекта за продажби на храни. Това ще става чрез чек листове в мобилните устройства, така че да не бъде пропуснат нито един етап от контрола. И ако една проверка не е завършена, то инспекторът няма да може да продължи нататък, ако примерно не е чекнал поредната контрола в съответната ферма.

Измислили сме всичко, така че да не допускаме формалности при инспектирането. Данните ще влизат в електронната система, така че впоследствие да се извършва и контрол на самия контрол. Примерно, два часа след извършването на проверката в дадена ферма, ние отново можем да влезем и да видим дали отразеното от тази инспекция отговаря на написаното.

В доста от сферите на нашия контрол може въведем дигитализация. Таблетите позволяват да се подписват документите върху тях – няма да има хартия и бързината ще бъде голяма.

Интервюто взе: Диана Николаева