• БАБХ организира втора конференция в рамките на Българското председателство

      Българската агенция по безопасност на храните организира конференция на тема „Хуманното отношение към животните по време на транспорт“, която се провежда на 24.04.2018 г. в София. Форумът е в рамките на един от приоритетите на Българското Председателство на Съвета на ЕС в областта на ветеринарните въпроси. Европейският съюз прилага най-високите стандарти за хуманно отношение към животните в света и прилагането на тези правила е ключов приоритет за всички държави-членки. Въпреки това прилагането на законодателството на ЕС по отношение на хуманното отношение при транспорт е едно от най-големите предизвикателства и държавите-членки срещат много затруднения при износ на живи животни към страните от Средния Изток. Приблизително 45% от износа на живи животни по суша от ЕС към Турция преминава през сухопътната граница на България с Турция, през ГИВК Капитан Андреево. С настоящия форум се цели компетентните органи от 28-те държави членки нa EС плюс Швейцария и Норвегия, експерти от Европейската Комисия и Организацията по здравеопазване на животните (OIE) и от националните контактни точки да обсъдят и споделят мнения и гледни точки, предизвикателства и най-добри практики при прилагането на законодателството за хуманното отношение към животните при транспорт, а именно Регламент 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране. Изпълнението на изискванията на Регламент 1/2005 изисква засилен контрол, добра комуникация и сътрудничество между компетентните власти, отговорност на всички лица, участващи в транспорта на живи животни, по целия маршрутен план до крайната дестинация. Въз основа на проведения дебат конференцията ще приключи с препоръки за подобряване прилагането на изискванията на Регламент 1/2005 и насърчаване изпълнението на тези изисквания, както и на OIE стандартите за хуманно отношение към животните при транспорта на живи животни извън ЕС.


  • Резултати от третото проучване за двойния стандарт при храните

      Приключи изпълнението на третия етап от проучването за наличие на феномена "двоен стандарт" при предлаганите храни на българския и европейския пазар, извършено от Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ) съвместно с Министерство на икономиката и Националния център за опазване на общественото здраве и анализи. БАБХ предоставя обобщен анализ на извършените сравнения на информацията от етикетите и резултатите от сензорните и физикохимичните изпитвания на продуктите. За извършване на проучването за феномена  „двоен стандарт” при храните в Република България бяха събрани 53 двойки аналогични продукти, взети от европейския (Германия, Австрия, Италия и Чехия) и българския пазар. Анализираните храни са от следните групи: № Група храни брой 1 Месни продукти 4 2 Млечни и имитиращи продукти 4 3 Млечни десерти и сметани 3 4 Консервирани храни 4 5 Кремове и сметани 3 6 Детски храни 7 7 Тестени и сладкарски изделия 9 8 Безалкохолни и енергийни напитки 3 9 Разтворими напитки 4 10 Шоколадови и захарни изделия 7 11 Чипс и зърнени закуски 5 Чрез външно сравняване и анализ на етикетите са оценени всички аналози.  При 40 от тях информацията от етикетите е идентична, а при 13 са констатирани различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност и външен вид. Извършени са сравнителни изпитвания в акредитирани лаборатории по различни показатели: органолептични показатели (сензорен анализ) – 28 двойки, като 5 двойки показват различия; физикохимични изпитвания –  22 двойки, като 1 двойка показва различие; анализ на съдържанието на различни специфични съставки: какао в шоколадови храни – 2 двойки, като 1 двойка показва различие; немлечни мазнини – 1 двойка, не се констатирани отклонения.         ОПИСАНИЕ НА КОНСТАТИРАНИТЕ РАЗЛИЧИЯ: При суха смес за палачинки са използвани различни съставки. В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прах,  сгъстител гума гуар (Е412), а в този от ЕС няма. В продукта от ЕС има сухо обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България  няма. Има различие във вида и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив хартиен плик със сместа, а тази на продукта от ЕС е под формата на луксозно щампована картонена кутия, в която е поставен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа. При разтворим зеленчуков бульон има различия в описанието на съставките и значителна разлика в хранителната информация, вкл. енергийната стойност при двата продукта. в продукта от България количеството на изсушените зеленчуци е 5,7%, но състава му е само от морков, лук и целина, а в този от ЕС сухите зеленчуци са 3,5% но състава е по-разнообразен – освен морков, лук и целина в бульона има спанак и домат; в продукта от България има хидролизиран растителен протеин, а в този от ЕС такава съставка не е посочена; в продукта от България има къри, а в този от ЕС черен пипер; количеството на малтодекстрин, царевично нишесте и палмовата мазнина е различно, съгласно информацията на етикета; в 100 g от продукта от България е вложена 10,1 g повече сол в сравнение с аналога от ЕС. Това различие се откроява при различията в хранителната информация на двата аналога. При сирене тип „моцарела“ се установява разлика в цвета и вкуса на продуктите. В българския аналог има наличие на шупли в разрезната повърхност и наличие на утайка в саламурата, които липсват при европейския. На етикета на българския аналог е обявено нетно количество 220,0 g и отцедено количество 125 g. След претеглянето му се установява нетно количество 209,6 g и отцедено количество 99,4 g. При млечен шоколад се установяват различия в енергийната стойност, описанието на съставките, маслеността и съдържанието на какао. в българския аналог не е вложено масло, а в европейския аналог има вложено масло,  съгласно обявените съставки на етикета; на българския аналог маслеността е 27,53 %, а на европейския – 32,20 %. в българския аналог съдържанието на какао е 32,70 %, а в европейския – 37,63 %. При пудинг на прах с вкус на шоколад има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта: в продукта от България не е посочен процента на нискомасленото какао на прах, докато в този от ЕС е обявено наличие на 14% от тази съставка; в състава на продукта от България има ароматизант етилванилин, докато в този от ЕС няма. При пудинг-десерт с вкус на ванилия има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта. в продукта от България има суроватка на прах, а в този от ЕС има млечен протеин; в продукта от България има глюкозо-фруктозен сироп, а на този от ЕС е посочено само фруктозен сироп; в категорията “сгъстители” в продукта от България има карагенан, гума гуар и желатин, а в този от ЕС само карагенан и желатин; в продукта от България има пшенично нишесте, емулгатор и стабилизатор, а в този от ЕС няма; В безалкохолна напитка с вкус на портокал има разлики в състава, степента на газираност и енергийната стойност при двата продукта. в българския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5 % и енергийна стойност 178 kJ/ 42 кcal;  в европейския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5,3 %, и енергийната стойност 187 kJ/ 44 кcal. Във връзка с широкото разпространение на продукта в цяла Европа бе направено допълнително сравнение на информацията на етикетите на безалкохолната напитка и резултатите са следните:   Италия Испания Белгия Германия Австрия Унгария България Плодово съдържание 12% 8% 6% Не е посочено 5,3% 5% 5% Вид на добавения подсладител захар глюкозо-фруктозен сироп захар захар захар фруктозо-глюкозен сироп фруктозо-глюкозен сироп На 100 ml   Енергийна стойност в kJ/cal 205 / 48 145 / 34 203 / 48 160 /38 178 / 42 187 / 44 187 / 44 Въглехидрати / g 11,8 8,5 11,7 9,2 10,3 10,8 10,8 от които захари 11,8 8,5 11,7 9,1 10,3 10,8 10,8   При адаптирано мляко на прах за малки деца  има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта, в съответствие с правилата за етикетиране, където количеството на съставките се изброява в низходящ ред. в продукта от България на първо място, като съставка в най- голямо количество, са поставени растителни мазнини (палмово масло, слънчогледово олио и рапично олио) и след това обезмасленото мляко на прах, деминерализирана сурватка на прах, лактоза, галакто олигозахариди (млечни), малтодектрин, концентриран суроватъчен протеин (млечен), фрукто олигозахариди, трикалциев фосфат, рибено масло и др. В продукта от България не се съдържа млечна суроватка на прах и дикалиев хидрогенфосфат.  в продуктът от ЕС обезмасленото мляко на прах е поставено като съставка в най-голямо количество, последвано от млечна суроватка на прах, концентриран деминарализиран суроватъчен протеин, малтодекстрин, галакто-олигозахариди от мляко (на прах) 12%, палмово масло, слънчогледово олио, рапично олио с ниско съдържание на ерукова киселина, дикалиев хидрогенфосфат, трикалциев фосфат, фруктоолигозахариди 0,84 % , рибено масло и други. има и различия в количеството на някои макроелементи. Информацията от етикетите показва, че: количеството на Ca в продукта от  ЕС е 120 mg/100 ml а в продукта от България е 91  mg/100 ml количеството на K в продукта от  ЕС е 150 mg/100 ml а в продукта от България е 70  mg/100 ml количеството на P в продукта от  ЕС е 96 mg/100 ml а в продукта от България е 50  mg/100 ml Резултатите от лабораторните анализи потвърждават информацията за разликите в съдържанието на макроелементите. При безалкохолна газирана напитка има разлика в степента на газираност  и във вкуса като европейският аналог е по-силно газиран и по-сладък. При млечен какаов крем за мазане на лицевата част на етикета на европейския аналог има допълнителен знак „+ калций“, но към наименованието на продукта на другата част от етикета този текст липсва.      Продуктите имат различен състав и енергийна стойност: в продукта от България има суроватка на прах и обезмаслено мляко на прах 5,7 %, а в този от ЕС има 7 % пълномаслено сухо мляко; в продукта от България съдържанието на какао на прах е 2,8 %, а в този от ЕС 3 %.   При бързо замразени багети се установяват различия в състава, нетното количество и енергийната стойност, като при българския аналог енергийните стойности са по-ниски.  Резултатите от тегловното сравнение на съставките показаха, че в българския аналог са вложени 41 % по – малко колбас и 50 % по-малко твърдо сирене, а 175 % по-вече чушки и  14,9 % по-вече доматено пюре и хляб. При друг вид сирене тип „моцарела“ се установява несъответствие между обявеното на етикета отцедено тегло 250 g и измереното отцедено тегло на двата аналога, като пробите взети от българския пазар са с по-големи отклоненията. Измерването е извършено на две опаковки от всеки аналог както следва: при българския аналог са измерени количества 209,4 g и 212,8 g. при аналога от ЕС са измерени количества 225,8 g и 234,6 g. В подложените на сензорен анализ случайни образци се установява разлика в броя на целите лешници в шоколадите. В българския аналог от изпитаните продукти се съдържат 6 бр. по-малко лешници. Анализът на констатираните различия в „българските” продукти и техни европейски аналози показва, че има налични доказателства за разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и европейския пазар.    


  • БАБХ извърши над 3 хиляди проверки около Великден

      Във връзка с официалния празник Великден и планираните засилени проверки на обекти за производство и търговия с храни, пакетиращи центрове за яйца, складове за търговия на едро с храни, заведения за обществено хранене и търговски обекти за търговия на дребно, пазари и борси на традиционно предлагани храни (агнешко месо, козунаци, яйца, включително боядисани яйца, пресни зеленчуци и др.), както и на цехове за боя за яйца Българската агенция по безопасност на храните провери 3071 обекта. Издадени са 98 предписания и са съставени 22 акта за установяване на административни нарушения. Насочени за унищожаване са 256 килограма храни от животински произход, сред които месни разфасовки,  месни продукти без етикет, пушена риба и замразени пилета с изтекъл срок на годност, а също и 6 кг храни от неживотински произход /сухи пасти, орехи и нетрайни сладкарски изделия. Унищожени са и 270 яйца без маркировка и търговски документи.


  • Работна среща между ръководствата на БАБХ и Българския ветеринарен съюз

      В края на миналата седмица се проведе среща между изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев, експерти от дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите и новоизбраното ръководство на Българския ветеринарен съюз (БВС). Срещата се проведе в Централно управление на БАБХ. Д-р Трифон Цветков представи позицията и ресора на всеки участник в срещата от страна на БВС. Представени бяха и представителите на ЗХОЖКФ. Обсъдиха се основните проблеми пред професията. Най-важният направен извод бе, че е необходимо да се работи основно по линия на комуникацията с цел по-лесно и по-бързо изясняване на позициите и гарантиране на атмосфера на прозрачност и предвидимост, тъй като основната цел е обща – издигане статута на професията сред обществото. Засегна се и нуждата от изразяване на позиция и от двете страни по проблеми, касаещи ветеринарната професия. Срещата завърши с договорката за лесна комуникация между БВС и БАБХ. Част от плана е регулярно да се организират срещи, на които да се обсъждат конкретни казуси от съвместната дейност, както и важни за обществеността проблеми.  


  • При проверки са открити 1 600 литра гръцко мляко с влошено качество

      При извършване на внезапни проверки на терен съвместни екипи от Българската агенция за безопасността на храните, Министерството на земеделието, храните и горите и Националната агенция по приходите констатираха наличие на 1 600 литра сурово краве мляко с произход от гръцки ферми, което се продава на българския пазар. Лабораторните анализи показаха, че съдържанието на общия брой микроорганизми в млякото е над пределно допустимите норми. В съответствие с изискванията на европейския регламент количествата са насочени за преработка в българско предприятие, където ще се произведат млечни продукти (сирене и кашкавал) с период на зреене най- малко 60 дни. Проверките на терен продължават.