• Радка Кръстева: Голям е интересът към електронната платформа на БАБХ, 5000 пчелари и фермери вече са се регистрирали

      Интервю с Радка Кръстева, главен експерт в дирекция "Продукти за растителна защита, торове и контрол" на Българска агенция за безопасност на храните за Радио "Фокус". Водещ: С Наредбата за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита от октомври насам Българската агенция по безопасност на храните започна създаването на уеб базирана платформа, която да проследява движението на продуктите за растителна защита от производителя или вносителя до крайния потребител на произведената продукция. До 31-ви януари трябва да се извърши задължителна регистрация в нея. Колко пчелари и земеделски стопани са се регистрирали до момента? Разговаряме с Радка Кръстева, главен експерт в дирекция „Продукти за растителна защита, торове и контрол” на Българска агенция за безопасност на храните. Г-жо Кръстева, какви са темповете на регистрация и представлява ли интерес въпросната система за занимаващите се в селското стопанство? Радка Кръстева: Регистрираните потребители с паспорт към днешна дата са приблизително 5000, като броят им непрекъснато нараства. Интересът е голям, така че се надявам всички, които трябва, да се регистрират в системата в срок. Разбира се и след тази дата, която вие споменахте, регистрацията все още ще бъде възможна, платформата няма да е затворена, тя ще е възможна за регистрация на новорегистрирани земеделски стопани, пчелари, собственици на подвижни пчелини. Водещ: Препоръчителна или задължителна е регистрацията в системата? Радка Кръстева: По принцип регистрацията е задължителна. Целта на регистрацията е да можем да правим уведомяване за всички растителнозащитни мероприятия, които се провеждат на територията на България. Целта е тази информация своевременно да се предоставя съответно на пчеларите, за да могат да реагират адекватно. Водещ: Какво е необходимо, за да се регистрира в системата един пчелар, също и земеделски производител? Радка Кръстева: За пчеларите е необходимо да имат валиден имейл и номер на пчелина, както и удостоверение за регистрация на животновъдния обект, а за земеделските стопани или така наречените фермери в платформата регистрацията става с имейл и номер на сертификат по чл. 83 от Закона за защита на растенията, който е наличен в регистъра на лицата, които притежават такъв сертификат. Регистрацията е абсолютно безплатна за потребителите на ЕПОРД. На интернет страницата на БАБХ са публикувани линкове за регистрация и ръководството за използване на ЕПОРД. Регистрацията по ЕПОРД е еднократна, максимално опростена и за всеки с основна компютърна грамотност няма проблем да се регистрира. Имаме сигнали за неуспешен опит за регистрация заради некоректно въведени телефони. Затова молбата ни е потребителите да са по-внимателни при регистрацията. Основно земеделските стопани и фермери, тъй като там се изисква телефон към номера на сертификата по чл. 83. При пчеларите регистрацията е много по-лесна. Там се изисква само имейл и номер на пчелина. След като регистрират профил в платформата, трябва да отбележат местоположението на пчелините. Съответно вариантите са два. На картата, която се показва на екрана, трябва да се кликне върху нея, за да се отбележи мястото на пчелина. Другият вариант е потребителят физически на мястото на пчелина с подходящ джипиес приемник – мобилен телефон или таблет също може да позиционира мястото на пчелина. Ако има повече от един пчелин, също трябва да ги позиционира на картата, за да могат да бъдат своевременно уведомявани при третирания с препарати за растителна защита. Водещ: По какъв начин тази система е полезна, какви възможности тя предоставя? Радка Кръстева: Основната цел е възможно най-бързо и в реално време да се уведомяват собствениците на пчелини за предстоящите третирания с продукти за растителна защита. При планиране на мероприятия от земеделските стопани, платформата автоматично ще изпраща есемес до собствениците на пчелини. Те пазят в радиус от 3 км около блока, който ще бъде третиран, като уведомяването е не по-късно от 72 часа преди мероприятието, така че това е основната цел – бързина и сигурност на уведомяването. Водещ: От кога започва да действа платформата? Радка Кръстева: Платформата вече е действаща, като от 1 март оповестяването ще се извършва само чрез нея, а до 28 февруари уведомяването ще се извършва по досегашния ред – лично земеделският стопанин чрез писмо до кмета на населеното място и чрез платформата. Водещ: Какво се случва в почивните дни и на националните празници? Работи ли системата? Радка Кръстева: Разбира се, системата работи и другото, което е важно да се каже, е за периода от 15 март до 31 май се осигуряват мобилни екипи от инспектори, служители в Областните дирекции по безопасност на храните, които в празнични и почивни дни за времето от 8 до 18 часа ще приемат сигнали и ще извършват проверки. Като по този начин целта е да повишим ефективността на официалния контрол. Водещ: Всички ли земеделски производители уведомяват за предстоящите растителнозащитни дейности? Радка Кръстева: Всички земеделски стопани, които планират или извършват активно защитни дейности. Водещ: Няма ли да има недобросъвестни? И как ги контролирате? Радка Кръстева: Контролните органи действат по сега действащото законодателство. Имаме много строги санкции при установени нарушения - несъобщаване за предстоящи мероприятия, доказани отравяния. По закона за пчеларството при неспазване на мерките за опазване на пчелите от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитните мероприятия глобата за физическо лице е от 3 000 до 5 000 лева, а за юридическо лице или едноличен търговец санкцията е в размер от 8 000 до 10 000 лева. Друга санкция е при неспазване на забраната за пръскане по време на цъфтеж на културите. Глобата за физическите лица е от 3 000 до 5 000 лева, а за юридическите и едноличните търговци отново от 8 000 до 10 000 лева. И не на последно място, съгласно Закона за защита на растенията, който използва продукти за растителна защита от професионална категория на употреба без да притежава сертификат по чл. 83 се наказва с глоба от 400 до 1 400 лева, за юридическите лица и едноличните търговци е от 800 до 2 600 лева. Актовете за установяване на този вид нарушения се съставят от контролните органи на БАБХ. Водещ: Тези актове, за да се съставят, вашите контролни органи работят по сигнали, така ли? Радка Кръстева: Разбира се. Има и самосезиране освен по сигнали. Водещ: Имате ли обратна връзка, как самите земеделски производители или пчелари приемат тази система? Радка Кръстева: Значи, извършиха се много срещи между пчеларските организации и ръководството на БАБХ, Министерство на земеделието, храните и горите, разработващите платформата, така че всички са отворени системата да върви възможно най-добре. Тя има възможност да бъде надграждана. Мисля, че всички хора добре приемат платформата. И се надяват на осигуряване на безопасност за пчелите и спокойствие за пчеларите. Всички се надяваме пчелите в България да бъдат защитени чрез нея. Водещ: Идеята за създаването на тази платформа откъде идва? От пчеларите и земеделските производители или е плод на вашата работа в Агенцията за безопасност на храните? Радка Кръстева: Идеята е основно от пчеларските организации. По тяхна инициатива Министерство на земеделието, храните и горите прие тази идея и с наше участие беше разработена в доста кратък срок. Но пак казвам – надяваме се, че ще я надграждаме допълнително. Водещ: Колко са пчеларите в България? Радка Кръстева: По данни на агростатистиката към МЗХГ пчеларите у нас са около 12-13 000. Напомням, че от края на 2020 година за целите на контрола, БАБХ акредитира една от лабораториите си за изследване на отровени пчели. Пчелари, които се съмняват, че имат отравяне по такива причини в техния пчелин, могат да предоставят за изследване пчелните трупчета. Водещ: Оповестяването на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности ще помогне ли за опазването на популацията на пчелите в България, което е изключително важно? Радка Кръстева: Това е основната цел на платформата, всички работим в тази посока - да предпазим пчелите и да ги опазим. Цоня Събчева, Радио "Фокус"


  • БАБХ не допусна внос на над 2 100 тона неотговарящи на законодателството храни от трети страни през 2020 година

      Инспектори на дирекция „Граничен контрол“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са установили и не са допуснали внос в България на 2 144 тона неотговарящи на законодателството храни с произход от трети страни през изминалата 2020 година. За сравнение, през цялата 2019 година са задържани 1 930 тона. При контрола, извършен върху вноса на храни от неживотински произход, най-много – 510 тона е възбраненият пипер. На второ място по задържани количества се нареждат мандарините. През миналата година не са допуснати на пазара в България и ЕС 493 тона от цитрусовия плод. На границата са спрени също над 387 тона нар. Недопуснати са също повече от 119 тона портокали и 116 тона лимони. Пратките с плодове и зеленчуци са възбранени, заради съдържание на остатъчни вещества от пестициди, констатирани с лабораторни изследвания. Граничният контрол не е допуснал също 128 тона фъстъци, 64 тона лешници и 34 тона шам фъстък, заради установено съдържание на микотоксини. При ветеринарен контрол на границите на България са възбранени повече от 70 тона съставни продукти (храни, предназначени за консумация от човека, които съдържат продукти от животински и продукти от растителен произход, като преработката на първичния продукт е неразделна част от производството на крайния продукт; напр. инстантни супи), 53 тона млечни продукти, 40 тона риба и рибни продукти, близо 29 тона пчелен мед. Всички храни и продукти, при които са установени несъответствия от инспекторите на дирекция „Граничен контрол“, не са допуснати на територията на страната и ЕС. Спазени са Регламентите на ЕС и законодателството на Република България, продукцията е била насочена за унищожаване или е била върната в страната на произход. Заловените продукти, които подлежат на нотифициране по Системата за бързо оповестяване на храни и фуражи /RASFF/ са били сигнализирани незабавно.


  • Поздравителен адрес от изпълнителния директор на БАБХ проф. д-р Паскал Желязков по повод Деня на растителнозащитника

      Уважаеми Колеги, Скъпи растителнозащитници, На 16 януари традиционно отбелязваме професионалния празник на всички агрономи и специалисти, работещи в сферата на растителната защита. Сърдечно поздравявам Вас и цялата научна общност, които сте избрали да свържете живота и кариерата си с тази отговорна професия. Наред с празника, 2021 година е юбилейна – празнуваме 125-та годишнина на растителнозащитната дейност в България! Дълъг път е това, достойно извървян от професионалисти и експерти, с приемственост и грижа за растителното здраве. Днес живеем в предизвикателни времена за човечеството – бързо изменящият се климат и забързаното ежедневие са само част от факторите, които поставят нови условия на работа. Затова в името на прогреса в областта на растителната защита от решаващо значение е да обръщаме допълнително внимание на теми, свързани с опазването на биоразнообразието, иновационните технологии като инструмент за оптимизация на процесите, както и с добива на повече растителни продукти, произведени с щадящи околната среда, живота на пчелите и здравето на човека пестициди. България има добри традиции в областта на растителната защита и отлични специалисти. В последните години се работи много в посока на интегрираното управление на вредителите с цел свеждане до минимум на рисковете за здравето на хората и околната среда, а също така и опазване на пчелите от отравяния. Всички Вие, скъпи колеги, давате своя принос за устойчивостта на дейността – да имаме развито и модерно българско и европейско селско стопанство, а отговорното Ви поведение е гаранция за здрави растения, висока продуктивност и качествена реколта. Благодаря Ви за професионализма и търпението, с които всеки ден доказвате, че растителната защита е кауза в името на хората и тяхното здраве, кауза в името на опазване на природата ни, в името на нашите деца и наследството, което ще им оставим! Искрено Ви желая, да се чувствате удовлетворени, да бъдете здрави и да се хвалите с просперитет и успехи във всички Ваши начинания! Честит празник! Проф. д-р Паскал Желязков Изпълнителен директор на БАБХ


  • БАБХ не констатира несъответствия в обявения произход на картофите в търговски обекти и на борса в София

        Към НАК беше отправена покана за участие в проверките   Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не откри несъответствия в обявения произход на картофите в обекти на две от търговските вериги и на една от борсите за търговия на едро в София.    Проверките са инициирани от контролния орган, който се самосезира по публикации в медиите, в които Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) твърди, че картофи внесени от Германия се предлагат като произведени в България.   БАБХ отправи покана към асоциацията и нейния председател за участие в проверката, но такова не беше осигурено от НАК.    Агенцията има готовност за извършване на съвместни проверки и с другите две институции, до които асоциацията е заявила в своята позиция, че ще сигнализира за нарушения. До този момент официален сигнал от НАК не е постъпил в БАБХ.   При проверките в обектите се констатира, че предоставената информация за потребителите в търговска зала на магазините съвпада с посочената в придружаващите картофите документи при доставка в разпределителните центрове на веригите. В търговските обекти са установени налични количества картофи, доставени от Франция, както и от български производител.   В борсата за търговия на едро са установени малки количества картофи от Германия и по-голямо количество от Франция, като страната на произход е ясно отбелязана на всяко пале. Проверените партиди са доставени в склада през месец декември 2020 година. Извършена е проследимост на количествата от същите партиди от пристигането им в склада до отпътуването им за търговската мрежа. Няма констатирани несъответствия в придружаващите документи.   Проверките на БАБХ за произхода на картофите продължават в търговската мрежа и обектите за търговия на едро и дребно.


  • ЕК възстановява на България над 15 млн. лева, разходвани за борба с АЧС през 2020 година

      Сумата е максимален процент от разходите, съгласно европейското законодателство – 75% Европейската комисия (ЕК) одобри всички направени разходи от Република България през 2020 г. за борба със заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) и ще възстанови максималния допустим процент от тях, съгласно европейското законодателство – 75%. Възстановените средства ще бъдат в размер на над 15 млн. лева. По-рано през тази година ЕК възстанови на страната ни повече от 22,5 млн. лева за мерките, приложени през 2019 г. През месец ноември 2020 г. в България се проведе одит от Европейската комисия за оценка на мерките, прилагани от българските власти за борба със заболяването. Представителите на комисията оцениха високо изготвянето и прилагането на междуведомствения План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в България през 2020 г., всички прилагани от компетентните органи мерки, приетите законодателни промени и доброто сътрудничество между всички заинтересовани институции в борбата с АЧС. В резултат на прилаганите мерки от началото на 2020 г. до момента в България се отчита положителна тенденция за намаляне на броя на огнищата на АЧС при домашни свине в сравнение с 2019 г. Спадът е с близо 60%, като през 2019 констатираните огнища са 44, а през 2020г. – 19 на брой.